автор: libra

Тя беше четиридесет и пет годишна, но изглеждаше на около трийсет и пет. Ходеше с безумно къси поли и имаше най кривите женски крака които някога бях виждала.
Подчертаваше ги с чорапогащник с блестяща нишка който плюс ликрата още повече акцентуваше формата им.С панталон тези крака щяха да изглеждат прилично и понеже фигурата беше слаба, тя би била една жена с приятно тяло, изглеждащо добре за годините си.Тя обаче упорито се обличаше в къси поли.Случи се веднъж някой да я обсъжда и друг да попита защо предпочита късото пред щадящото на един панталон, и тогава чух най точния отговор, който не търпеше никакъв коментар.
Защото така и харесва.
Това е.
Така и харесва и толкова.
Винаги съм се чудила какво харесват у мен мъжете когато маниерът ми е мъжки.Тялото?Мисля си какво е тялото, плът която зове потребност за съвкупляване с похвални здравословни навици?Не, не е това, тялото е мястото където живея.Когато вляза в тялото си съм жена.Когато съблечеш дрехите облекли тялото ми съм жена.Погали гърдите ми и спусни ръка към корема надолу, жена съм, господи.Тръпна.Мисленето ми обаче е мъжко.
Всъщност не съм сигурна какво ми харесва.
Знам само, че се счупвам от мъка когато в навечерието на празници бродя из празни улици сама.Пусти са.Още знам, че не искам да продължавам да живея така, а ще продължа да го правя.Последното което знам е че няма нищо по тъжно от това когато някой заминава за някъде, а аз оставам.Не обичам да пътувам.Едно време харесвах миризмата на бензин.Сега не знам какво харесвам.
Лесно и е на онази с късата пола, тя поне знае какво и харесва.