автор: marvindeep

Това няма нищо общо с яйцата. Аз обичам яйца. Има общо с кокошките и пауните. Да не се засягат птиците...
***********************************************

"Забрави Бизнеса, Всичко е лично!"
Дон Вито Корлеоне

Това е един опит да бъда рационален и да не обрека на забвение и без това рядко спохождащите ме спазми на мозъчна еякулация, да отдам заслужената лепкавост на прекия дразнител и най-подходящ консуматор на това ми състояние- белия лист. Липсата на конкретен, интересен, дори скучен лирически обект ме скланя; подлагам се доброволно на собствените ми експерименти: тъпча девет десети плацебо с надеждата да синтезирам липсващия пенкилер преди да ми се е наложило да се третирам с
неизменната, неизбежна , самотна, отрезвяваща ( пак тире )- десетата част на дванайсетата нощ. Шири се силно заразен, злокачествен, протогенен, няма друг такъв, мрак. Надсмивам се над изглежда неунищожимия ми романтизъм; паля свещ, за да търся предателски сухо, потенциално паляемо кътче в мочурливи, органично-пихтиести маси инертно месо; привижда ми се дори някаква святост в ореола от
насекоми и дребни двукраки оперени (такива характеризиращи се с наличието на оперение, не парадно дървещите рядка перушина), който, вместо да омъглява демоните до състояние на девици и да задоволява с охота припознавания традиционен геоцентричен модел, все по-ясно отграничава появяващия се по метода на изключването, блян.
Наближава моментът на поредния пазарлък с Действителността- тя предлага вместо да гори- да тлее, но, само и единствено ако се съглася на простичък компромис, на един единствен акт. Да духам. Свещта. Дори скала ми е намерила, непротивяща се на екзематичното присъствие на фосфорициращ мъх. Да духам или да не духам, о, бедни ми братко?
Не е дилема, просто трагикомична проява на театралност. Може би самоуверен е подходящото самоопределение... уверен в това, че усилията и рискът да загубя себе си, бидейки себе си, колкото и да са големи, са нищо в сравнение с алтернативата да бъда не-себе си. Дори за миг...
С басово прочистване на гърлото, лицеприятна усмивка и лек наклон подвеждам към отпускане преди предвкусваната кулминация уж опитния изкусител. И докрай сценичен, обръщам се към публиката, с жест и мимика, почти комичен, свалям маската. Ръмжене гърлено, гримаса, бойна стойка. Облизвам пръсти, псевдоеротичен, пригасям филтъра. Сега е мрачно вече. Нападам рязко, хапя. Разкъсвам. И в гротеските останки намирам факла и кибрит. И туба с бензин.