автор: bagarov

Ти всъщност защо ми запали олтара?
Аз днеска съм бог, а утре ще стана на пръст
и твоята обич, макар и сега да догаря,
не ще ме накара да търся отплата и мъст.

Ти всъщност дори не разбра ,че е мъртва,
онази, закотвена в мен изневяра,
която така и до днес не преглътна,
а тя бе наистина толкова стара.

Качи ме на кръста и после какво,
да бъда в краката ти искаш?
Но кръстът е само прогнило дърво,
а то не е вечен и сигурен пристан.