автор: krissi

Дълго,кратко ли живях!?
Тук се питам и недоумявам.
Как се случи този грях!?
Иска ми се да го изповядам.

Вярвах ,че доброто дело,
винаги ще бъде уважено!
Вярвах,че добрите намерения,
винаги ще бъдат оценени!
Писах стихове и възхвалявах,
обич и доверие човешко...
Но какво- оказва се,че грешно,
съм ви заблуждавала без право.
Ех ,простете ми- голяма грешка.
Оптимизмът ми е бил напразно.
Но дали не съм аз тази грешка -
дето,пречи да се приземявам,
дето,пречи да се примирявам.
В облаците все хвърча,
търся съвършенните дела...
Ала който на високо хвърка-
като падне да не мърка...