автор: milenixloerdi

"...свински ден, започнал с чиста зора.
Незнайна нощ с необозрими чувства, настроения, мечти…."

"Тя идва да те вземе -
да потънем в нея докато тя потъва в нас.
Смъртта."


„Сърцето ми е по-сухо от лайната на Дали,
но и така,
както е свито и сухо,
в него има кръв.
Все още извира отнякъде…

Посредсвеноста на примирението, слабоста на компромиса, развратеноста на заместването -
повръща ми се от тези неща.
Обезкостените ми мисли тръпнат като вилици в кристални чаши,
провесени на устните на влюбените.

Те нямат мозък, но имат
устни,
ръце,
тела.
Не им трябва мозък;
на мен, пък - също.

Бих искал да сме щастливи.
Всички.

ЩЕ БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ!

Кръвта, завряла, продължава да извира.
Змията пие и се опива,
сънят ми се бори -
отхапва си въздух от твоя дом,
от душата ти.

Любовта е вечна като смъртта.
Храбър, нов свят.
Лайна.
Сухи и бели -
стерилни, импотентни лайна.
Издрапах навън.
Излязох:
Поляна,
трева,
мъртва овца.
Суха и бяла с червени крила.
Слънцето се вглежда като празно око.
Гледам го и то ми намига -
бяло и чисто,
топло и сухо,
леко пожълтяло от жълтеницата."


"Conte.
Издраска един лист и започна другия.
Какво са виновни те , че имат криле?
А какво съм виновен аз, че нямам !?
Полетът ми е като пълзене, ровене… "


"Искам да полетя отново в гълбините на твоята синева, да уловя искрицата от погледа ти и да изгоря в пожара на лятната ти любов. Усещам топлината на гърдите ти и сърцето, което бие толкова близо до моето и толкова вярно…В съня си си толкова красив, в сумрака на моята стая си толкова жив, толкова реален и топъл… Желая ръцете ти да ме притискат към душата ти, желая топлината на твоята нежност, усмивката в твоите очи, мекотата на твоите ръце...

Мекотата на твоят студ.

Искам да замръзна,
да вкаменя този миг,
да отлетя далеч и да чакам да ме размразиш
отново.

Искам да замръзна сега,
защото родих се за нов живот
и не искам да умирам -
още съм малък…

Замрази ме, за да не умра!
Не искам да умирам без крила -
все ще ги получа някога.

Искам да замръзна!!!"



"ЛЮБОВТА Е СИЛНА КАТО СМЪРТТА!


ЛЮБОВТА Е СИЛНА КАТО ******* !


ЛЮБОВТА Е СИЛНА **** ******* !!!


ЛЮБОВТА Е ***** **** ******* !!!!


ЛЮБОВТА * ***** **** ******* !!!!!

(Стоя и се чудя какво да правя, как да прегръщам, обичам, живея. Само едно нещо знам - как да умра. ДАЛИ ПЪК ТАКА ЩЕ ОЖИВЕЯ???)

******* * ****** **** ******* !!!!!!!!!!"



"Заспивам.
Вървя.
Сънувам синьото небе,
морето, развълнувано пред мен;
червените скали на дълъг нос,
прорязал дълбините на абсурда…
(напред и нагоре).
Сънувам любовта ни,
светлината.
Слънцето се скрива зад луната -
зеницата изпълва празното око…
Бели зайчета-вълни пред мен -
във тях се гмуркам…
Сънувам моите звезди.
Сънувам, че замръзвам..."



Из: „Пътят към Калиакра", 1998г.
Пълната версия на текста ще намерите на адрес:
http://stories.hit.bg