автор: BlackCat

Спри се, конниче, ядно връхлитащ мъглите,
подминал безброй хоризонти и ветрове покорил...
Твойто, конниче, конче има сили и други да стигне.
Твойта, конниче, вяра си стъпкал и нейде затрил.
Виж копитата - рани оставят в земята дълбоки.
Не пречиства дъждът твойта глупава, коннишка чест.
Покрай пътя смирено те гледат стада доброоки?
Бързаш, конниче. Те не ти трябват? Към хълма! Напред!
Бързаш, конниче... Бъркаш! И очите си криеш - по навик.
Да те стигнат не могат!... И затваря се подлият кръг.
Гониш? Бягаш! Как да се върнеш - забравяш...
Твоят дом е на кончето само покорния гръб.
Спри се, конниче! Тъй - напук - не се бяга от себе си.
Улови си парче светлина - нека в твойта душа да се вмъкне...
...Но заглъхват нечути слова. С бяг прикриваш очите си.
И поемаш по прашния път. А очите ти са... безпътни.