автор: fightingone

Там, където вчера нощувах, днес почиват. Пред
входа

столовете стоят един върху друг и никой, когото
питам за мен, не ме е виждал.
Птиците излетяха, за да нарисуват лицето ми
върху облаците над моята къща и над градината
на мъртвите.

Аз говорих с мъртвите и говорих
за струните
на света, онези, които вече не създават устите си и своите
устни,
и говорят език, който обижда кучето на братовчед ми.

Земята говори език, който никой не разбира,
защото тя е неизчерпаема - аз късах от нея звезди
и гной
в отчаянието си
и пих вино от нейния бокал,
излят в огъня на моите болки.

Тези улици водят към заточение. Чувам Господ
зад стъклена витрина и Дявола от
високоговорител
и двамата заедно влизат в сърцето ми, а то
възвестява залеза на душите.

Безкрай се завихрят сухите листа по тротоарите
и причиняват разрушения под паметниците.
Искам да мечтая за зеленина през октомври.
Под входната врата книгата е отворена на:
НЕ УБИВАЙ
----- във вестника обаче всеки ден има по три убийства,
които може да съм извършил аз или някой от моите приятели.
Изчитам ги като басня,
от единия удар с нож към другия - и съвсем не се
отегчавам.
Докато онези бъркат плътта със славата, моята душа
спи
под движенията на ръката Господна.