автор: bedstvieto

Бракът си има и хубави страни ....

О, биченцето ми !
О , меченцето ми !
О , титане мощен !
Помниш ли , любими мой ,
как с треперещи ръце ,
опипа мойте колене
на нашта осма среща ?
Как премести прашката в страни
и под предлог , че ме сърби
опипа мойта кожа нежна
що покрива дупето ми бяло ,
снежна ?
О , вожде мой на любовта !
Спомни си как през есента
разпъшкахме се в твоята кола
поразени от страстта .
Аз натисках ти главата
все надолу към бедрата
Ти ръмжеше , като лъв
пенявеше се твойта кръв.
Скоро късата пола беше се качила на врата
А сутиенът ми на кратко
предаде ми гърдите , братко.
О , сатир мой !
О , бик ти бесен мой !
До секс не стигнахме тогава ,
избягах , като луда крава .
И чак , когато легнах си сама ,
разбрах какво е простота .
Въртях се в съня си диво ,
дерях с нокти по лицето ти красиво ,
крещях ти името в захлас .
Но греховен сън
бил е тоз екстаз .
Затуй на деветата ни среща ,
без да се коря , гореща ,
отдадох ти се в грях
след партия игра на шах .
О , скъпий мой !
Незабравимий !
О , мъжо мой незаменимий !
До край ще съм с теб .
Ще стенем в любовния вертеп .
Тъй сладки били брачните окови ,
щом похотта в сърцата ни говори .
Аз сигурна съм тъй ще е до края ,
все ще си живеем в рая ...