автор: magic

Защо ли, Господи,
създаде ме жена...
Жена за нежност,
нежност да не виждам.
Искам да викам,
да креща, да запламтя.
дори на Жана Дарк
за кладата завиждам.

Защо смирено
да потъвам в добрина,
всяка болка
търпеливо да издържам.
Не ми отива
да съм груба и така
от огнено кълбо
във въглен се превръщам.

Защо от въглен
ветровете ме разпалват.
После изчезват
без докрай да изгоря.
В пепелта
недогоряла ме оставят.
Защо ли, Господи,
създаде ме жена...