автор: angar

/Това е архивно стихотворение. То ми напомни, че наводненията не са от вчера/.

Вита стълба води във небето -
във небето синьото, където
Господ на ребро се излежава
и с различно време ни дарява!

Ако Господ весело се смее,
ясно слънце над земята грее.

Ако Господ газове изпуска,
буря гръмотевична препуска,
а по малка нужда ли отива,
дъжд пороен нивите залива.

Сигурно от райските градини
са набрали много сладки дини.

Цяла пролет дъждове валяха.
Брегове и бентове преляха.

Придойдоха Арда и Марица,
придойдоха Въча и Върбица,
а когато се разля и Чая,
в Тракия народът се отчая:

че бостаните се наводниха,
че фъстъците - и те - изгниха,
и неопрашените цветчета
паднаха от плодните дръвчета.

Своя труд в калта като видяха,
хората в селата зароптаха:

- Докога ще бъдем мъченици!
Как се гледат в Пловдив ученици
и студенти, следващи "платено"!
Как се мръзне зиме на студено!
Пак ни връхлетя беда голяма!
Няма справедливост, Господ няма!

- Хора, няма място за тревога!
Всичко, що се случва, е от Бога!

Даже ако Господ ни очисти,
неговите помисли са чисти!

Който на земята днес се мъчи,
утре горе, в рая, ще се пъчи!

Тъй че никому не се сърдете,
а молитвено благодарете!

Щом като сме живи и сме здрави,
всичко занапред ще се оправи!

Тъй свещениците им казАха.

Думите им хората разбраха -
по една вода студена пиха
и със хАла си се примириха.

Колко смисъл в тоя свят е вложен,
колко мъдрост в словото ти, Боже!

1996 г.