Тихо е,
толкова тихо
под стеблата
на белите нарциси.
Събуди
тревите,
аз съм вятър.
Събуди
белия цвят,
разтвори
крилата си,
подари
една запетая,
докосни
душата и.
Събуди
тревите,
но тихо,
за да счупиш
прага на краят.
Събуди
тревите,
под тях е
речно и
синьо.
Под стеблата на
белите
нарциси
вече тайно
живея.
И сушата попи
в устните,
и сушата
устните ми
препълни,
остават само
ръцете ни
след миг
от гурбет
да се върнат.
Остава само
едно
докосване
да ни пореже,
един вик
да ни събуди
и тишината на
белите нарциси
ще се превърне в
удвоена
нежност.