автор: valkata

Очите ми са кладенци.
Ще се удавя
във този тежък
и солен порой.
Под навес някакъв си
се е сгушила душата ми -
сама, трепереща и гола.
Не, не стой!
Ужасно късно е за прошка.
Едно бездомно куче -
като мен
ще ми приглася тази нощ
със своя вой.
В очите му луната
ще се вглежда,
бутилката ще ми даде покой,
но временен.
От тези страшните,
лъжливите покои.
Нали ги знаеш?
И ще заспя спокойна,
но на сън...