автор: columbus

Веднъж ще заболи, но зверски
е, няма как - душа е, не е зъб
Това ми обеща мъжът във бяло
в минутата преди да ме приспят

Сестрата тиха и любезна
в кръвта ми вля забрава
и заедно с вселената
изчезна
преди за преброя до три

Прегърнат от упойката
аз чаках края на играта
да съобщят:
"Хей, всичко е нормално,
успешно ти извадихме душата."

Събудих се във тъмна стая без надежда
Това е гробът - стая без надежда
Небето плачеше, в прозорците ръмеше
и питаше:
Защо изхвърли си душата?

Защото много ме болеше.