автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/

ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 14
(Продължение)

ПЕТНАДЕСЕТИ УРОК


1. Как е възможно да се освободим от съмнението, когато то ни връхлети? Въпросът за превъзмогване на съмнеието се свежда до изкуството да се води безпроблемно съществуване, което не означава да се избягват проблемите, а да се разрешават.

2. Каква е връзката между вътрешното спокойствие и варата? Спокойствието може да се схване като тишината на цялостта, а вярата е ореола на същата тази постигната индивидуална цялост.

3. Сравняването на вярата със златото не е много успешно. За разлика от златото, което се изтрива и не е пригодно за сечене на пари, вярата е устойчива, когато е в обръщение.

4. Характерът на човека може да се развие като силен и тази характеристика е в сила и за изграждащата го вяра. Но характерът трябва и да се пази, защото е уязвим на деградиране. Това е валидно особено за мъжете. Хората с разстроен характер проличават веднага чрез поведението.

5. Няма да се уморя да повтарям, че в йерархията на собствеността най-високо блестят придобитите способности.

6. Способността да се преодоляват страданията спада към трудно постижимите.

7. Когато обществото минава през ада на тоталната криза, пътищата за запазването на човечността са неведоми...

8. Най-трудното изкуство в живота, може би, е да се помага и то е свързано с умението да се предпазваш от ударите на неблагодарността.

9. Единственият начин за развиване на вярата е разширяването на опита.

10. Лечението на всяко заболяване започва с прецизното му опознаване. Силите на организма, в много от случаите, крият и способността за излекуване.

11. Единственият начин да задържим детството е да не повтаряме глупостите, които виждаме, че правят възрастните.

12. Използването на молитвата като универсално лекарство не може да влезе сред инструментариума на учението за вярата.

13. Днес благата дума и насърчителната усмивка са предмет на публична разпродажба в организирани телевизионни предавания. Това е доказателство, че пътешествието през ада продължава.

14. В рамките на своя ограничен живот човек достига до някакъв предел на развитие на своите заложби в способности. Това е и мярата за развитието на неговата вяра.

15. Твърдението, че всичко зависи от вярата ни навежда на мисълта самата вяра от колко много неща зависи.

16. Децата, без да знаят, са велики учители на възрастните.

17. След като веднъж сме признали, че вярата се постига с цената на много усилия, не е коректно сравнението с вярата на децата - нещо, което те не притежават.

18. Колко струват обещанията за очакващите ни в бъдеще богатства? И колко поколения българи още ще слушат тази песен?

19. Да се твърди, че и с вяра и без вяра хората живеят (с.67 ) е проява на своеобразен нихилизъм, защото не вярата определя живота, а животът гради вярата като свой необходим атрибут.

20. Твърдението "и без вяра човек може да живее" и "без вяра може да има живот" е умишлено изместване на гледната точка, което, вероятно, провокира вниманието на учениците.

21. Идеята за силната и непоколебима вяра като универсален елексир рухва веднага, когато се приложи конкретно.

22. Ако някой ми каже, че цялостният човек притежава божествено съзнание, че неговата вяра е продукт на изградения му опит и се проявява в делата му, че този човек е постоянен в чувствата си (Вж.: с. 68), аз ще се съглася с него и ще го приема за сътрудник.

23. Дали е с обикновено или е с божествено съзнание, човек е обречен да се бори със съмненията и колебанията. Един успява да решава възникващите проблеми, докато друг се уплита в тях и може да ги мъкне до смъртта си.

24. Отровата на съмнението разяжда душата и подтиква към разрешаване на възникналия проблем.

25. Невъзможността на човека да се справи с проблемите си, рано или късно, го покосява и затова трябва много да се внимава с какви проблеми той се захваща.

26. Между опита на човека, неговата вяра и мирът вероятно биха могли да се разкрият интересни зависимости, но за целта ще трябва да се направи по-обстойно изследване.

27. Отстоявавнето на убежденията, независимо от обстоятелствата, ни насочва към героичната проблематика, която има своето място в живота.

28. Изводът, че човек лесно губи вяра в себе си говори за това колко трудно се удържа божественото състояние на цялостното ни индивидуално съществуване.

29. Разбирането, че знанията трябва да получават практическо приложение, а с това и проверка, за да се изгражда непоколебима вяра (с.68 ), влиза изцяло в учението за новата вяра.

30. Животът е една безкрайна верига от изпитания за всеки човек.

31. Ученикът не е в състояние изведнъж да изгради своята вяра. Едва когато се утвърди като Майстор засиява и нейният ореол.

32. Непрекъснатите уточнения за това каква вяра имаме предвид, могат да бъдат заменени с отговора на един обикновен въпрос:"Какво знаем за вярата?" Тогава още по-добре ще разберем нуждата от разработване на учение за вярата.

33. Зоната на Деградацията може да бъде определена като опасна зона за живота.

34. Отхвърлянето на съмнението е инструмент за развитие на вярата, а това става в процеса на живата дейност. Във всичко трябва да се съмнявате успешно. "Успешно" означава способност да се отхвърлят съмненията чрез разрешаване на възникващите проблеми.

35. Аз вярвам в доброто, но как да разбера, че намеренията ти са дори ако ти не ги проявиш практически?

36. Ученикът не трябва да се пази от съмнението, а да се учи да го овладява като инструмент на своето безпроблемно съществуване. С този инструмент трябва много да се внимава.

37. Разпределянето на добродетелите из различните органи на тялото е съмнителна работа.

38. Идеята да се люби Бога преди да се повярва е вълнуваща и правилна в най-общ план, защото най-напред трябва да правим нещо, за да възникне вярата.

39. Ако приемем вярата като първа причина на нещата, не трябва да забравяме, че преди това трябва да я постигнем като резултат на собственото си израстване.

40. Съмнението е разумно и затова то е присъщо на вярата.

41. Всеки опит Бог да се разглежда като нещо различно от човека е крачка към замъгляване и идеологизиране на въпроса за вярата.

42. Когато възникнат земетресения, хората разбират какво е трябвало да направят предварително. Ето защо въпросът не се свежда до това да посрещнем земетресението с вяра и с бодър дух, а с готовност да се оцелее при това ужасно бедствие.
(Следва)