Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 434
ХуЛитери: 6
Всичко: 440

Онлайн сега:
:: Marisiema
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: radi_radev19441944
:: ivliter
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТост за: Печената царевица
раздел: Есета, пътеписи
автор: Neoart

Вървя из един прекрасен европейски град и от всякъде се носи един невероятен аромат на спокойствие. Местните хора са излезли на разходка да покажат новите си дрехи, да се срещнат с познати и приятели. Да споделят един миг от живота си с други, макар и непознати хора дошли от знайни и незнайни земи . . .

В един момент усещам, че във въздуха витае някакво чувство за детство и зелени простори. За нещо толкова обикновено и толкова съкровено, че не ти се вярва да го срещнеш точно тук, в центъра на милионния град. . . Звъни трамвай - не, не е това. Минава колоездач - и това не е. . . И тогава го зърваш. Сякаш лястовица е преминала за миг пред погледа ти. Ако го търсиш ще го видиш веднага. Ще усетиш излъчването му на пълна с мечти лятна нощ споделена с приятели на някоя зелена поляна. . . А има ли вече такива места?
Като падащ лист, леко пожълтял и преждевременно откъснал се от клона, пред теб минават спомени и тогава разбираш - печена царевица. Печена на жар до почти прегоряло царевица. Извадена от жаравата и завита в собствената и шума за да запази топлината си по-дълго. За да може по дълго да ни разказва случки от полето. За да може да ни предаде всичко свое и да вземе от нас това, което сме готови ние да и дадем.
Угаснали въгленчета са се скрили между едрите печени зърна наредени в редици по дължината на кочана. Угаснали въгленчета, като някакви кратки сънища, които са проблеснали за миг и неуловими са затворили огнени очи за винаги. . . А там някъде, горе, във високото бездънно синьо, толкова синьо, та чак черно, се ражда нова мечта. Някакво малко въгленче с размера на голямо слънце умира в небето за да може нечия мечта да се сбъдне.
Не можем всички заедно да вървим напред и нагоре. Няма начин! Някой върви по-бързо. Друг в обратна посока. Трети на ляво или пък е спрял да почива уж за малко а е останал цял живот тук. . . Някои са тръгнали по-рано. Други дори не знаят на къде вървят. . . Една мечта затваря очи - ражда се друга. Една звезда пада - друга изгрява . . . Но аромата на щастие и усещането за препълнено с обич сърце, простора, който с времето се стеснява, но на нас ни харесва да го помним в първоначалният му вид винаги ще се връща с една най-обикновена печена царевица. . .

Да пием за малките зрънца, които, подредени в редове по своя логика правят един голям и препълнен с мечти небосвод!


Публикувано от BlackCat на 15.04.2006 @ 12:18:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   Neoart

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.83
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.02.2024 год. / 08:49:23 часа

добави твой текст
"Тост за: Печената царевица" | Вход | 3 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Тост за: Печената царевица
от 0805 на 15.04.2006 @ 12:56:00
(Профил | Изпрати бележка)
Докато усещаме аромата на спокойствието,
примесен с топлината на печената царевица, а душите ни полетят в небесно синьо,
докато има с кого
да споделиш малките зрънца,
ще има и зелена поляна, и препълнен с мечти небосвод...
Да пием, приятелю!:)))


Re: Тост за: Печената царевица
от sulzata на 15.04.2006 @ 17:10:13
(Профил | Изпрати бележка)
Хммм хубаво е...на границата между клише и оригиналност...ако идеята е твоя е по-скоро оригинално....ако си го видял в книга-клише е спретнато.
Кой е градът?


Re: Тост за: Печената царевица
от Izabella на 28.04.2006 @ 13:17:14
(Профил | Изпрати бележка)
Да,аромат на щастие!
Не може да се сбърка:)