автор: aquamarine

Колко добре знаеш, че ме нараняваш? Или предпочиташ да не мислиш за това?
Сега си там с друга. И не си ми давал обещания, обвързаност не съществува помежду ни. Само смехът, който ми дари - освобождаващ, непресторен смях като отприщена река. Така не съм се смяла от години. Ти бутна бента, но прекъсна извора. Главата си как пак да скрия в пясъка?