Ех, колко сладък си, когато спиш.
Усмихваш се, свит до стената.
Но някак в сутрините ми... горчиш.
Като кафе. Часовника тиктака.
И пак е време да се разделим.
Ти като парата отлиташ. Надалече.
Отново часовете ще броим.
Кога ли ще се случи нова вечер?
Денят минава във мълчания.
А погледите в празното се взират.
Сърца - на клада от желания.
Горят. Болят. Но не умират.
И ето - слънцето отново си отива.
И пак започваш да... сладиш.
В сънищата си аз пак те скривам.
Ех, колко сладък си, когато спиш.