автор: WeirdTheory

Ако всяка раздяла е една малка смърт, то Дамянов се е опитал да възкреси читателя...Е, аз пък се опитах да призова към възкресяване с неговите думи и англо-говорящите...:)


Оригинал:

На сбогуване

Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.

Превод (Английски):

Farewell

So that's it - you decided and you're going!...
Farewell! You won't be stopped by me!
I will be sad - a day, or two, or longer,
But I don't believe that I will die for thee!
And maybe when a day comes that I'm better,
Warmed up by the smile of someone else.
He will drain away my screams of sorrow,
But will my path be feeling lighter hence?
Will the burning gleeds just turn to ashes,
Leaving all but black dust in my eyes?
I know - It won't be me no longer,
What once were sparcles will be none but ice,
My heart will thoroughly be torn apart,
The song in it will only drain away,
And it will start to look like shattered hearth,
In which with stick they rummage in the clay...
And it will start to look like our portal,
Which you left wide open right behind,
And through whitch sometimes the midnight wind-blow
passes, bringing from your tracks the grind.
So that's it - you decided and you're leaving!
But first of all just sit here next to me,
So that I could for the last time see you,
Your face, your breasts, your hair, falling free.
And thus remembering in you the holy,
Which is, with you,now leaving in the rain,
Singing my last song still half unfinished,
To bring your beauty to the world again!