Дълго време вървях изгубена и търсех една усмивка по изгубените улици на един изгубен свят, и докато се чудех, дали няма самата аз да се загубя, и точно тогава, сред тези, толкова много изгубени неща, намерих търсачката за моята изгубена усмивка. Прибрах се вкъщи, взех телефона, отворих телефонната книга и ги подхванах по азбучен ред.
- Ало, бюрото за загубени усмивки ли е ?
- Какви усмивки бе, госпожо? Кой днес ти събира изгубени усмивки?… Усмивки !!! Чувала съм за какви ли не бюра за изгубени вещи, но за това, за което вие питате, не съм.
- Извинете ме за безпокойството - казах на нея, а след това на себе си - но аз все пак ще продължа да я търся.
В подобни диалози изкарах целия ден.
- Ало, вие може би с положителност не сте бюрото за изгубени усмивки, но моля Ви, опитайте се да ми помогнете. Търся една много ценна за мен усмивка.
- Това е бюро за подпомагане на временно или трайно изгубени хора. Изхождайки от презумпцията, че човек изгубил усмивката си е загубен човек, смятам, че ние можем да ви помогнем.
- Аз не съм загубила собствената си усмивка, ще се окаже ли проблем това?
- О-о, голям, защото в този случай не мога да Ви помогна. Първото правило в нашия "Наръчник на служителя, подпомагащ изгубените хора" гласи: " На подпомагане от Бюрото за подпомагане на изгубени хора подлежат хора, независимо колко загубени са те, само в случай, че са загубили собствените си усмивки".
- Мила госпожо, сигурна ли сте, че Във вашия Наръчник не може да се намери правило, което касае случаите, в които човек подарява усмивката си на своя приятелка, а тя на свой ред я губи!
- В днешно време хората подаряват какви ли не неща, усмихват се на всеки за щяло и за нещяло, но на кого би му хрумнало да подарява усмивката си? А и не мога да ви са начудя на вас : " Оплаквате се, че сте изгубили подарената ви усмивка, сякаш чужда усмивка може да бъде запазена. Или ако мислите, че може, обяснете ми как ще стане това?"
- Когато моят приятел ми подари усмивката си, заради мен той пусна на свобода любимата си чайка, за да видя волния размах на крилете й и да усетя тръпката от напускането на клетката. В този момент чайката се усмихна и това улови единствено сърцето ми. За тази усмивка става въпрос.
- Но това е просто образ госпожо, красив, но само образ. И той като хилядите други, които минават през съзнанието ни, се появява, просъществува за различно кратко време и отлита.
- Не-е, тук грешите. Образите, за които вие говорите наистина отлитат, но не и образите, попаднали в плен на сърцето. Такъв образ загубих аз. Затова смятам, че да загубиш усмивката, която ти е подарил близък приятел, означава да пречупиш крилете на чайката .
- Започвам да разбирам. Ако приемем, че човекът, както и птицата, останал без крила, може да се смята за загубен човек, тогава спасението му е единствено в нашите възможности. Но за да мога да открия процедура по издирването му, трябва първо при нас да е постъпило оплакване, че е изгубен човек.
- Е, има ли постъпило такова оплакване?
- Не, ако не се смята това от 1904 година.
- Колко тъжно! Моята усмивка не е толкова стара, въпреки че аз съм решена да я търся, ако трябва и 100 години, защото ако не я открия, аз ще бъда този изгубен човек.
-Тогава защо не попитате него?
- Да попитам, кого?
- Него, онзи с усмивката и с чайката, и с клетката.
- Защото се страхувам, че ако и той не знае нищо за тази усмивка, наистина ще се окажа изгубен човек.
- Не се безпокойте, тогава ние ще ви помогнем. Веднага ще подадете оплакване при нас, че сте се изгубили, след това ние ще открием процедура по вашето издирване и в случай, че ни се удаде възможност да ви открием, ще…
- Защо замълчахте?
- Защото, … изгуби ли се един човек толкова, че да прибегне към нашите услуги,… тогава… Бог да му помага!
- Благодаря Ви. Мисля, че вече знам къде да търся чайката.