Тази вечер някой ни разделя.
Може би, за да ни събере.
Дали е на съдбата туй повеля?
Не казва чашата с кафе.
Шепнеш "Боговете са сърдити",
ала с какво ги разгневих?
Не знаят ли, не видят ли в очите
как тебе пиша стих по стих...
Каква е тая висша сила,
която си играе с нас в нощта?
И разума ни е изтрила -
в сърцето все зове ни любовта...
Ех, колко трепети в душите
една към друга полетели...
Преборват на света злините
и превъзмогват всичките раздели...