автор: WeirdTheory

Надявам се да не съм опорочил най-красивото стихотворение на Дамянов...


Оригинал:

Приказка


Заспиваше ли? Май че те събудих,
Прости ми че дойдох при теб сега,
Душата ми се стяга до полуда
В прегрътките на своята тъга.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
Устата ми залепна да мълча,
Не ме пъди ще си отида скоро,
Дойдох аз тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти ей тука,
И ще ти разкажа приказка една,
В която е заложил зла поука
Един мъдрец от древни времена.
...Един разбойник цял живот се скитал
И нивга не се връщал удома,
Вместо сърце под ризата си скрито
Той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
И само денем криел своя нож,
Но ножът му от кръв ръжда не хванал,
Човекът като дявола бил лош.
Ала и той един път от умора
Под слънцето на кръстопът заспал,
Подритвали го бързащите хора
И никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
Лицето му покрило със листо,
Заплакал той за първи път обичан,
Заплакал той - разбойникът. Защо?...
Какво стопило туй сърце студено,
Не стопляно в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
Сълзи от кървав поглед да текат.
Една ръка по-топла от огнище
На главореза дала онова,
Което той не бил откупил с нищо,
Ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
Туй приказно момиче где е то?
Разбойника то стоплило а мене
Ти никога не стопли тъй, защо?...

Превод (Английски):

Tale

Were you asleep? I think that I awoke you.
Forgive me that I'm here with you right now.
My soul constricts to insanity inside me,
In the clasp of all the sadness that I saw.
I'm with myself, so willing just to chatter,
The silence glues my lips 'cuz I'm alone,
Don't make me go, I'll leave you with your matter,
I came to you with the crying of the storm.
I'll sit right here, right next to your pillow,
And I will tell a tale of love and strifes,
In which there is a hidden meaning hollow,
Put by a wise-man in his ancient times.
...There was a rogue, who all his life had wandered,
And never even went to see his home,
In stead of heart beneath his shirt he carried,
A sharp and bloody knife as cold as stone.
He used to cover, forestall benighted convoys,
And only hid his knife when it was day,
But his knife never rusted from the blood-sheds,
The man was evil as the devil may.
But only once, and maybe from exhaustion,
Оn a crossroad in the sun he fell asleep,
The people hurried kicking him in their motion,
And no one stopped to see if he slept deep.
Only a little, ragged girl on the road-high
Approached to cover with a leaf his face,
The rogue just cried, for the first time being loved,
The wicked rogue just stood and cried, but why?...
What ever melted this heart cold as knife-blade,
Which never saw a warming flame before?
A single hand, and nothing else just made then,
Bitter tears from two bloody eyes to fall.
A single hand, more warming than a flame-tongue,
The evil cut-throught gifted with the thing,
He never had, nor stollen, neither pillaged,
He never had by slaying or anything.
But you're asleep, and right now I feel chilly,
The girl in rags - where is she now I cry,
She made the rogue feel warm despite his rudeness,
You never made me feel so warm, but why?...