Беше ден като всички останали, само че навън сякаш някоя недоволна домакиня изсипваше легени с вода, дъждът беше плътен като пелена.
Обикновено такива дни пораждат в нас чувство на меланхолия, скептицизъм и мисълта, че ти се иска да си останеш цял ден в леглото. Но напук на целия този кален парад вън аз чувствах някаква особена тръпка точно под лъжичката, подобно на усещанията, когато знаеш, че ти предстои нещо вълнуващо. Всъщност като се замислих направо си беше вълнуващо да се прибера в къщи след работа, но преди това трябваше да свърша доста неща. Та какво по-хубаво от есенен дъжд, и кални улици, та нали всяка секунда трябва да си нащрек, за да не те изкъпе някой внимателен шофьор.
В редакцията днес особено ми вървеше, "като по вода". Сутринта, излизайки от асансьора с чаша кафе, се спънах и залях един от шефовете, който чакаше пред него. След дълги извинения се разбрахме и той си замина мърморейки под носа си, после се оказа, че почти цялата ми статия трябва да редактирам и допълня, което ме успокои предвид краткия срок. Следобед ми звънна приятелката ми, за да ми съобщи, че е лепнала приятно грипче и няма да се видим вечерта. Като капак на всичко ми се обади хазяйката, че ще мине за наема, което не беше особено по възможностите ми точно днес и се наложи да я убеждавам да го отложи с ден -два. Всеки би ме попитал какви са тия приятни тръпки при все тази бъркотия наоколо и аз не знаех, честно да си призная. Просто си има едни такива дни, в които на човек му иде да зареже всичко и точно в един такъв ден аз се чувствах чудесно. Е, убийте ме и аз не знам на кое отгоре!
Приключих работа към пет и тридесет следобед или по-точно си я отнесох половината в къщи, защото имах да свърша някои неща като да мина през апартамента на един приятел, който, между другото, наскоро установи, че е гей и замина за два дни с някакъв странен тип на почивка като ме остави да надзиравам котката му. Какво да се прави, поне имаше късмет, че понасям котки. Преди това трябваше да мина през химическото чистене и да напазарувам. Дъждът почти беше спрял. Само, че за сметка на това пръскаше толкова ситно, че имах чувството, че си правя инхалация като дишам, което беше непоносимо за синозита ми, но това е друг въпрос. Та отидох към колата си, която бях паркирала доста далечко поради липса на места около сградата, където работех, а не защото много ми се разхождаше в това прекрасно време, което някои намират за приятно и отпускащо като са си у тях, ама аз никога не съм си падала по екстремните спортове, а туй си беше точно такова. Най- накрая се добрах до колата и облекчено въздъхнах след като седнах зад волана. Карам си аз доволна, че съм свършила работата си и ми остава само да навестя котката и на няколко преки от апартамента на моя приятел колата ми изпушва. Направо онемявам. Е, не може да е истина! Отварям капака и гледам тъпо все едно разбирам нещо. Да обаче това чувство за нещо хубаво под лъжичката още ме държи, бре да му се не видяло, аз май че съвсем съм изперкала и докато се занимавам с подобни мисли идва един господин към мен, за който в последствие се сещам, че е комшия на моя приятел и ми поправя колата. Е, викам си, Миме, явно още ставаш щом човека ти помогна в това време. Ама нали съм си една такава любезна и мила та му предложих да го почерпя нещо, а пък той взе, че прие. Та вървим си ние вече към апартамента и аз си мисля " а бе, тоя хич не зле, я го виж ти какво телосложение" и в този момент разбирам, че то е за сметка на мозъчното вещество. Той ме заговаря:
Ти май нещо с тоз хилавия имаш, а?
Аз го поглеждам през рамо:
Ами приятели сме от деца.
Е то `сички тъй викат, ама накрая имало джиджи-биджи.
Почвам да се дразня от ехидната му усмивка и съжалявам за поканата. Мисля варианти да се отърва. Поглеждам си телефона и се правя на изненадана.
- О, търсили са ме ще трябва да тръгвам. Извинявай много, ама май ще го оставим за друг път.- ама тоя се оказва нахален и напира.
- Е, то друг път и баба знай. Аз кат` викам, чи сички жини сти инакви вий ни ми вярвъти, пъ после мъжете ви виновни. Айди сиктир!
Вече търпението ми се изчерпва от простотията на тоя и му казвам чао, ама той от нахалство минава към наглост.
- Ти ся дъ ни съ убиди нещо. Айди пак женски фъсони. Дай да пийним нещо и щи разпраям разни работи, знайш ли `къв съм майтапчия.
Този вече направо ми лази по нервите и аз изтичвам нагоре по стълбите, отключвам вратата и му казвам друг път, като я затръшвам под носа му, а отсреща се сипят комплименти по мой адрес. Жалко беше много симпатичен само да не си беше отварял устата. Мислех си, че това ще е гвоздеят на вечерта, но явно шестото ми чувство ме предаде. Влизам в хола и виждам, че котката е изпозрала пердетата като се е катерила, паднала е върху една галяма порцеланова ваза и я е направила на парчета, които спокойно може да послужат за да си редиш пъзел, и тъкмо си мисля, че като я намеря ще яде голям бой, когато покрай мен профучава тя, след нея един котарак, който с диви звуци (явно любовни)я преследва към кухнята. Чантата ми пада на земята, а аз оставам със зяпнала уста сред тази смайваща гледка. Докато се чудя откъде се е пръкнал котарака влизам в спалнята, където виждам, че вратата на терасата е открехната и установявам, че е слязъл от горния апартамент. Тъкмо решавам да го заловя, незнайно как, когато пред погледа ми се разкрива гледката от стаята, която не бях забелязала поради слисването си. Всичко беше обърнато с главата надолу и не бих искала да влизам в подробности, само ще отбележа, че всеки може да си представи какво биха свършили две луди, разгонени котки. Изведнъж леко ми призлява при мисълта, че моя приятел си идва утре и трябва да вредя в ред всичко, защото сигурно ще домъкне и ония хубостник с него, на всичко отгоре имам куп работа за вкъщи, която трябва да е готова утре. Сядам на леглото, отчаяна след този ден и поглеждам часовника си - осем и тридесет. Няма време за губене първата ми работа е да издиря на кого е котарака. Отивам на горния етаж и звъня на първия апартамент, в който се оказва, че живее особено приветлива стара жена, която щом чу какво я питам само ме изгледа презрително и мърморейки ми хлопна вратата. Минах към втория апартамент, в който живееше млада жена със силна непоносимост към подобни домашни животни. Тъкмо започнах да се отчайвам, когато отваряйки ми третата врата се разкаях искрено, че не отворих входната врата и на двете котки да си ходят на свобода. Показа се същия тоя симпатяга с пилешки мозък, който като ме видя се ухили и от устата му забълбукаха бисери.
Пак дойде само дет` съ прайши на две и пулувина.
Речника и диалекта му ми върнаха вярата в мъжкото съсловие. Такъв мъж не се среща често, той просто беше дефицитна стока и явно на мен бе отредена честта да се запозная със съдържанието и.
Само да попитам случайно да имаш котарак?
Махни мискинина му избяга някъде и само да го гепа, глей си майтапа.
Все пак се зарадвах, че ще си вземе котарака обратно, защото хич не ми си щеше да влизам в ролята на ловец и да обикалям цяла нощ къщата.
Ами ела си го прибери, че е овършал целия апартамент.
- Е, разгеле! Ама аз аку знайх виднага щях да до`да, `ма нали ни съ сетих, чи ония утдолу има котка.
Поне имах съмишленик в ловната си кауза, макар той никак да не се съзнаваше като такъв. Влязохме в апартамента, откъдето се чуваха ръмшене в любовното кътче, което си бяха спретнали малките зверове. Въпросът беше как да опазя котката от този сладур, защото все още се ухажваха, но моментът беше особено неподходящ да ги прекъснем.
- Какво ще правим? Не виждам как ще ги разделим.- а докато казвах това, моят партньор- ловец взе четката за чистене и се засили към животните, издавайки звуци все едно беше от някое индианско племе. Аз отново онемях като гледах тая карикатура да гони горките същества, което от своя страна разпали яда на котката, оказала се доста своенравна, и тя се нахвърли върху крака на мъжа. Той започна да подскача из стаята и да псува, а въртейки се междувременно изпочуми още някои предмета. Нямах думи. Пред смаяния ми поглед котарака се изниза уплашен и явно заряза мераците и нововъзлюбената си. Накрая комшията успя да се отърве от малката си озлобена нападателка и я затвори с доста усилия в банята. Опашката на котарака се подаваше изпод единия от диваните настръхнала и трепереща. "Бре, мисля си, тия мъже всички са еднакви страхливци."
Видях, че кракът на мъжа е жестоко издран и му предложих да го закарам в болница, просто беше наложащо. След като отидохме да го превържат се върнах да оправя ужасната бъркотия в апартамента и към полунощ капнала се прибрах в къщи. Не знам с какви сили довърших работата си по статията, но щом си легнах, часът не помня, заспах мигновено.
Сутринта, когато алармата на телефона ми звънна, ми идеше да го запратя в другия край на стаята, но трябваше да се става. Оправих се и отидох на работа. Денят беше приятен, за разлика от предишния. И докато бях в асансьора си мислех за оная тръпка от вчера, че то си беше направо невероятно. Приятелят ми нямаше да повярва като му разкажа. Самолетът му качна в шест и тридесет. И той се смя със сълзи на моите приключения, а аз си знам дали ми беше вчера весело, но нали знаете като престои една нощ и всичко ти изглежда по- розово.
Декември,2005