автор: Akhna

Хиляда и втората нощ на Шехерезада

Ще се скрие Слънцето
свенливо,
жарко
и горещо
зад огнен, вечен хоризонт
Ще останат само златни нишки във небето
Ще се подпали тръпнещият Нил със стон
* * *
Ще въздъхна с аромат на Ориента
Ще ти шептя любов по ветровете на Сахара
Ще те прегърна
с огнения
в страст заченат
пясък
Ще те изгарям
в лятна
пареща
омара

А ти ще ме завърташ в бесни бури
Вятър
Ураган
И ще трещи
И ще гърми
Ще ме отпиваш -
сладък сок
арабски...
Като от извор -
огнен
свят
непресушим

Ще се завихрят диво наште сенки
изгарящи в страстта на хилядите богове
Ще затанцуват -
върху огнените дюни -
луди,бесни
Ще се разтварят и събирт пак във пясъка горещ
* * *
Ще закрещи утробата отвътре
В болка...
В страст...
Разцепва се на две...
И в порочни
жарки
адски
пламъци избухва
Със дъха си дива страст ще накладе
И ще бушува
И ще се бунтува
И диво
яростно
ще се взриви...
* * *
А Земята страстни сънища ще засънува
Ще потръпне в сладка болка
В сласт ще запламти
И с вик
дълбок
пронизващ
вечен
ще спре,
завинаги почти,
да се върти...

* * *

И след миг
блажен,
безкраен,
вечен
със стон, роден в недрата от горещи дълбини
ще се събуди
и ще се усмихне
и с вулкан от огън ще проплаче -
сълзи преплетени с искри

И сетне - изморена, властна
по жива от себе си дори
Ще въздъхне - с аромат на Ориента
и ще продължи да се върти