Колелото със глината откога се върти!
Като младо момиче грънчарят я милвал,
и под пръстите стомната нежно блести,
сякаш господ е слизал да пие от нея.
И след толкоз лета потъмнелия съд
ме целува със жар по коравите устни
с капка влага, възбуда и тръпнеща гръд -
като млада жетварка с прижурени бузи.
А целувката-глътка е спомен, мечта,
с топла ласка отново духът ми пречиства.
Щом кръвта закипява разбирам, че тя
ми напомня, че жив съм и още обичам.