автор: hixxtam

Светлина да запалим в отвъдното
с еднозначно отиване в нищото.
От повдигната щора, до сбъднато,
неизвестността - в мрака огнище е.
В уравнение 'аз' към 'отвъдното'
неизвестните станаха много.
Време, болести, ангели, пъкала
и съдилища божии - строги.
Небесните твари се смеят ехидно.
Пътека зад мен - буренясала.
На всички е ясно, за всеки е видно,
животът ми - безкомпасен е.
Не съдете жестоко моите грешки,
вече храни сумракът иконите.
На сериозното гледам с насмешка,
а насмешката вече подгони ме.