Из Далечно привличане
Къде си ти,
отчаяно безумие
във хилядите сенки
на ноща,
преситено и
тръпнещо в очакване,
ликуващо и
страдащо в тъга.
И винаги,
когато в пълнолуние
потърся и намеря
любовта
аз знам,че ти си
моето безумие
целувам лудо своята
съдба.
Повярвала
във твоето присъствие
прегръщам нежно
своята съдба,
че имаш мен
и имаш ме ти цялата.