На човека написал "Фарът на брега на Стикс"
Там, стоя и те чакам ...
Там ...Пред прага на мислите.
Вятър блъснал прозореца
си играе със листите.
С дъжд нечакан, внезапен
пишеш строфи в косите ми ...
Самотата е екот
от разстрела на птиците.
Не убивай от упор
на деня си надеждата,
някой, някъде иска
точно тебе да срещне,
някой, някъде пали
свещ и тихо се моли,
с твойта длан да изтрие
страх, умора, неволи ...
Там стоя и те чакам ...
Там ... Пред прага на думите.
Във калъп от доверие
днес изливам куршумите ...