автор: WeirdTheory

Посветено на Д. (2004г.)


Да вдигнем ний наздравица със празни чаши
,и в шепи скътали надежда,
Да протегнем пак изсъхнали ръце.
Да седнем тук един до друг отново
,и в шепи криейки копнежа,
Да потърсим щастие в изстрадало лице.
Да спрем за малко музиката силна
,и с лица завряни във ръцете,
Да поплачем за отминалите дни.
И плахо, леко, тихо, нямо, скришно
,макар и не дотам успешно,
Да облеем ний Земята със сълзи.
Да застанем пак до някоя ограда стара
,и в шепи скътали уплаха,
Да погледнем в изоставения двор.
Да видим колко тъжно е да бъдеш
(макар и не дотам човечен)
Човек отровен от човека -
Жертва на човешкия отпор!