когато ми прошепваш
нещо тихо
единствено за мен
предназначено
и пада сумрак без да диша
потича гъста мед
по вените
утихва делничният шум
и бавно
се топи в нега
неона
забравям всяко две на ум
и се разтварям нежно
като лотос
потъвам в чаша резеда
и всички думи са излишни
море си ,
аз пък съм река
ако си лист ,
съм цвят от вишня
докосваш ме едва
едва
и с крехка мисъл ме прегръщаш
тогава знаеш ли какво
най неочаквано се случва?
потъвам в медена роса
…и от небето заваляха пъпеши