автор: kamik

В онази нощ - тъй близка до живота -
самата смърт на прага ми потропа.
Възкръснах във пристанище,защото
разбрах какво очаква Пенелопа.
Не шумните наздравици, които
се леят - сякаш пием за последно.
А знамето - пророчески ушито
все някой ден да се завърне ...черно.
Не е възможно някак по средата
със този Одисей да се живее.
Разбрах защо му побеля брадата.
Но и защо очите му се смеят.
Разбрах защо стихийно ме обича,
но и защо на приливи ме мрази.
Ако му бъда лятното момиче -
не мога от страха да го опазя.
Разбрах,че са му нужни зимни нощи -
додето ми повярва,че го чакам.
А като свършат - ще му трябват още -
светулките се забелязват в мрака.
Разбрах,че любовта не е пейзажа,
във който се разхождаш като в песен.
Но ако песен трябва да разкаже -
рефренът е един - че няма лесно.
И забелязах,докато си пея
/и докато за кой ли път изпращам/,
че Той от мъж - пораснал във идея.

А аз за идеалите си плащам.