автор: paramour

Изморих се да съм тук ,
да търся вечно себе си ,
и вечно да намирам друг !

Нзморих се аз да плача ,
докато всичките се смеят !
И по замята да се влача ,
а те шумно да си пеят !

Изморих се аз да лазя,
докато другите летят !
Сам ли трябва да се пазя ,
защото мислят ме за луд !

Изморих се да се крия ,
под тъмни сенки и лъжи !
очи да не измия ,
да не видят как човек тъжи !

Подтиснат от есенните ветрове
и от чувства , думи и тъга !
Болен от самотни страхове ,
рисувам в черно-бяло аз дъга !

И изморен от тежкък труд ,
за който казват , че съм луд ,
си лягям без гримаса на лице ,
и с празно , ледено сърце !