Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 1
Всичко: 429

Онлайн сега:
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБез жалост
раздел: Есета, пътеписи
автор: fakir

Послание на Кожения Чорап до Гризача на Облаци (Вождé) и Пръшливата Мечка (шаман на селото)

Високоперни, благородоносни Вождé
и ти Пръшлива Мечко
нека да нямат брой зъбите ви и да има лой в косата ви още много лета,

Треперещият Хълбок, онзи който дезертира в каменното село преди пет лета, е изпратил хабер и метални картофи. Картофите не ставаха за ядене и затова ги посадихме в земята зад нужника, обаче от хабера се види, Горкия Хълбок е зле погребан в място наречено "квартира" и зли духове пируват с жизнените му сокове.
Семейството му любезно подканя Пръшливата Мечка да си вдигне мързеливия гъз и да бае за завръщане на Треперещия Хълбок преди да се е съвсем одухотворил. В противен случай, казват те, ще преустановят пратките от жабешки кожички и гнойни пъпчици, тъй нужни за здравето на Вождé. Предавам в хабера, които е доста объркан и слабо се чете:
Живота ти е станал самотен когато започнеш да разговаряш с "Google". Започнеш ли да търсиш думата "щастие" в eBay, значи особено много си го закъсал, време е да се огледаш в приятелите си, да разпиташ родителите си, да поплачеш на рамото им. Ако обаче от години никой не е влизал в квартирата ти, а ти излизаш вечер веднъж на три месеца, тогава е най-добре да не казваш нищо на никой. Не се напъвай да споделяш само ще прогониш и малкото си познати, които и без това не знаят, че са ти такива. Знай, че самотата мирише - мръсна и стара, самотата е по-малката сестра на смърта...

Налегне ли те хронична самотата, започвай да свикваш с факта, че вече те няма. Светът вече се е подготвил да го напуснеш. Той няма да плаче, няма да се разстрои, той дори няма да забележи, че те няма… ама май и ти вече не плачеш (освен от време на време), не се разстройваш (само понякога виеш като вълк и след това объркано се ослушваш), не забелязваш света (но когато те срита му се зъбиш с подвита опашка). Тъмно е, студено е, но ти вече не си сам, имаш компания...

Със смъртта идва разбиране, смъртта дава завършек на нещата. Смъртта и разрухата те сродяват с животните, с дървета, с тревичките, с желязото. Смъртта е ритъма на живота. Смъртта те прави едно цяло със света.

Все по-комфортно се намества темата за смъртта в ежедневните ти помисли. Тя вече не страховития полъх и усещане за нещо ужасно, а по-скоро, стар мълчалив спътник, който присяда на края на масата, върви замислен и непроницаем до теб. Има нещо успокоително в това да знаеш че има някой, който никога няма да те изостави и винаги ще те приеме такъв, какъвто си. Почти като любов...

Любов?! Ааа…, това е една друга тема...
...любовта е онова малкото и пухкаво нещо с чистите очички, което стои между живота и смъртта, държи ги за ръка и им се усмихва, а те тръпнат от умиление, призовани и осмислени от него.


Публикувано от BlackCat на 10.04.2006 @ 21:31:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   fakir

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.02.2024 год. / 07:27:31 часа

добави твой текст
"Без жалост" | Вход | 4 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Без жалост
от libra на 10.04.2006 @ 21:55:53
(Профил | Изпрати бележка)
харесах, много
смеха с който започнах да го чета се стопяваше постепенно докато съвсем изчезна
но си струва си да се прочете, не че не го знаем..


Re: Без жалост
от pc_indi на 11.04.2006 @ 01:25:54
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Мда...интересно ми беше.
А последните три реда най-много ми харесаха.
Ако изобщо ти пука!
Поздрави!


Re: Без жалост
от salza (lorien575@abv.bg) на 18.04.2006 @ 05:41:53
(Профил | Изпрати бележка)
Светлият Гаутама Буда казва на учениците си: "Бъдете светлината в себе си", т.е. в смисъл да търсят и открият светлината, която се излъчва отвътре. А това може да стане само в самота...Така задачата на човека в тези тъмни времена е да открие пътя в тъмнината като "свети" сам на себе си, без карта, водач или другар. А когато види първата вътрешна искрица, ще разбере, че съвсем не е сам по пътя.

поздрави


Re: Без жалост
от mariq-desislava на 16.01.2011 @ 11:25:23
(Профил | Изпрати бележка)
прекрасен финал, много хора биха мечтали за такъв