Уважаеми,
когато дъщеря ми заспиваше,
с песни и приказки аз я завивах,
заедно сричахме думички после,
отговарях на невъзможни въпроси,
обличахме кукли, книжки четяхме,
плачехме с Кимба, с Хитър Петър се смяхме,
расте дъщеря ми и с жажда открива
любов и живот във вечните книги...
Затова, уважаеми, спира дъхът ми
като видя, че прах за пране е сънят й...