Вятър отново леко подухва ,
студен е това не вреди .
Всичко истинско почва да рухва
или всичко е както преди ?
. . .
Стоиме самички ,
говорим без глас .
Мълчат и малките птички
и те гледат в бурен захлас .
Покрай нас хора минават ,
но те са само капчици прах .
Нищо ! До нас не застават ,
но и аз не гледам към тях .
Гледам към теб през море от сълзи ,
знам какво искаш ! Недей говори !
Очите ти пак са горещи звезди ,
но този път ,,Сбогом - върви " !
. . .
Вятър отново леко подухва ...
Стоя си самичък и плача без глас ...
всичко истинско отново ли рухва ,
или крепи се на спомен за ,, Нас " ?!