автор: petinka

Аз може би била съм птица,
макар под воден морски знак
отрасла съм.Във моите зеници
отблясъци се виждат от маяк.

В летежа волен под звездите
сребърни,унесена в нощта,
усещам пулса им сред висините,
кипежа шумен на града.

Светулки от витрини ме поглеждат
като очи на изоставено дете,
което мисли си,че няма я надеждата
някой в уютен дом да прибере.

Така и аз усещам,че промяната,
отнела илюзорните мечти
обгръща ме.Голямата любов
на милиард частици се разби.


Отдаването тук е неизбежно-
така обичат хиляди жени.
И щом сама съм в летежа си,
ще заключа след мен душевните врати.

Но ще оставя мъничка надежда-
едно прозорче в някой ъгъл тих,
което ще отвори към сърцето ми
мъжът на моите мечти.