автор: Neoma

"И сладкото и горчивото са въпрос на мнение, истинно съществуват само атомите и пустотата" - Демокрит
Пътуването вечер, след работа, към къщи през студените зимни дни доставяше на Нели огромно удоволствие. Караше бавно, не по собствено желание, но ако искаше да се прибере жива и здрава, трябваше точно това да прави. Беше си създала навик от всяка отрицателна ситуация да извлича положителна емоция. И сега заледения път си имаше своето предимство - можеше да се огледа около себе си, да се порадва на прекрасната зимна картина след напрегнатия ден.
Нели от доста време работеше в голяма софтуерна компания като програмист и същността на работата дотолкова се беше загнездила в съзнанието й , че сякаш всеки един миг, когато не е пред компютъра, тя кодираше и разкодираше предметите край нея, природата, сградите... Обичаше много града, в който живееше. Мислеше си, че хората край нея се влюбват също в хора, а тя се влюбваше в градове, планини, реки... Усмихна се... Спомни си, че днес съседката й, Тони, не се появи в мрежата... Тя беше една от "влюбените" край нея, но уви - нещастно . Нейният случай не можеше да се охарактеризира и като "любовен "триъгълник, тъй като влюбените бяха само двама. Нели искрено съжаляваше тази жена - едва на двадесет и пет години със съпруг на петдесет и поредния нещастен брак. Беше се излъгало момичето... Никой не е застрахован от грешки! Съпругът - от "висшето" общество, както той сам често обичаше да подчертава, с много пари , с много коли, но... скритото в черепната кутия явно се оказа твърде малко за управлението на най-малката част от огромната му империя - семейството . А Тони наистина беше една чудесна жена. Често беше разказвала на Нели, как, когато се омъжила не знаела какво е любов, познала това чувство след това, срещнала я тази пуста "любов" не когато трябва...и не където трябва. Тони общуваше с "него" предимно в нета и искаше понякога съвет от Нели как да си предпази компютъра от хакери, тъй като мъжът й бе наел такива да следят всяка нейна стъпка във виртуалното пространство. Нели не беше от хората, които толерират подобни отношения, но и не обичаше да съди. Знаеше, че Тони е споделила със съпруга си за новата си връзка и желанието си да прекрати брака с него... Само че това я беше поставило в златна клетка с обяснението , че е твърде млада и не разбира от истински мъже... Колко елементарни сме само ние, хората! Мъчим се да управляваме съдби, сърца, чувства...
Нели винаги помагаше с каквото може без да иска обяснения. Съседа, обаче, знаеше много добре това и не един път я беше предупреждавал да не дава никакви съвети на жена му - имало си системни администратори. Нели не искаше да се бърка в семейните им спорове и когато пристигнеше молбата за помощ по ай си кю то от Тони, тя моментално й отказваше, но вътрешно изпитваше огромна вина. Така или иначе съседката не спря да търси помощ. Днес, обаче, не се обади никаква.
"Какво ли беше станало с Тони?!", продължаваше да мисли Нели, докато шофираше. Скоро щеше да разбере. Правеше си планове за вечерта...- готвене, пране... Ох, това пране я вбесяваше... От всичко най - мразеше да простира... Самата гледка на прострени дрехи по върлините на терасите я отвращаваше... Наближаваше техния блок и ето и сега шаренията се беше развяла , а и тя щеше да я допълни... Като приключеше с прането щеше да отскочи до съседката... Една мисъл обаче ненадейно връхлетя в съзнанието й и като светкавица я стрелна , дори за момент загуби контрол при отбиването на колата ... Добре, че всичко се размина благополучно.
Обикновено, докато паркираше, Нели винаги се усмихваше. Децата от квартала, още щом зърнеха колата й и веднага барикадираха входа.
- Нели, компа ми нещо не е в ред...ще го погледнеш ли?
- Нели, донесе ли ми оная игра?!...
- Нели...
Някои хора си мечтаеха за популярност, а тя си мечтаеше понякога да намери шапка - невидимка … или да наметне някаква "магарешка кожа" . Искрено се възмущаваше като гледаше как някои хора хабят безсмислено време и средства в някакви медийни реклами вместо да ги използват за собственото си усъвършенстване. Знаеше, че всеки човек може да бъде превърнат в звезда, но никоя звезда не може да бъде човек.
Нели обичаше много тия деца и всяка вечер, преди да се качи до десетия етаж, минаваше през всички други етажи по-надолу. Поправяше компютри, показваше програми, помагаше с каквото можеше. Винаги си мислеше че има нещо сбъркано в отношенията деца - възрастни. Разбираше, че възрастните трябва да се учат от децата, а не обратното!
Този път и децата усетиха, че нещо не е наред и вместо да я затрупват с въпроси, загрижено започнаха да предлагат помощта си. Миловидните им физиономийки обаче и този път я накараха да се разсмее. Обеща им утре да си поговорят и направо хукна нагоре по стълбите.
В апартамента беше студено - беше изключила парното, но включи компютъра и започна моментално да пише... Прането, това пране, което толкова мразеше... И характера и... Този нейн характер, който никога не се примиряваше с грозното и се мъчеше от всичко да извлече нещо красиво... или поне полезно... И тая нейна професия - всичко да обръща в кодове... Програмист! Беше най-добрия специалист в компанията. Това, да създаваш програми за нея беше най-великото изкуство, но не по-малко я впечтатляваха и другите изкуства. Там си беше аматьорка, но страстта към творчество при нея беше неконтролеруема. Обичаше да пише стихотворения, разкази, рисуваше... И сега разказът сякаш изплуваше самичък някъде от дълбините на душата й върху екрана на монитора... Съседката беше спасена! Край на подслушваните телефони, край на вградените микрофони, край на хакерите! Нели щеше да кодира прането... И тази кодировка - вместена в едно весело хумористично разказче за двама влюбени. Ами да! - червена блуза - "след час съм в магазина", бяла блуза - "след два часа съм на фитнес", чорап - "излизам да изхвърлям боклука", два чорапа -"отивам да разхождам кучето"...
Когато приключи с писането, Нели извади с огромно нетърпение листите изпод принтера и хукна към съседите. Отвори Йонко, съпруга на Тони, и учудено погледна сияещата й физиономия...
- Току що написах новия си разказ, искаш ли да прочетеш?!
- Сигурно е хубав, но аз предпочитам нещо по-фино... - погледна с крайчето на окото си листите.
Не беше се излъгала. Йонко да чете нейните разкази?! Та той беше човек от висшето общество, който четеше само големи автори, вършеше само големи работи, а тя - "ще прочетеш ли..." Интересно, той дори спомена думичката "хубав"… Спомни си думите на един приятел, който все повтаряше, че в изкуството имат право да те оценяват единствено историята и бог и се усмихна...
Най-сетне Тони се показа на вратата.
- Какво става тук, нови разкази ли?! Ама защо стоите тук, нали ще четем...
Тони, за разлика от съпруга си, много обичаше всички нейни произведения и винаги ги четеше с огромно удоволствие. И не само тя… Грабна листите и отиде в кабинета да чете, а Йонко, докато приготвяше кафето, си търсеше причина да се заяде:
- Абе ти не се сърди, сигурно разказа ти ще е много хубав! Имам наблюдения върху творчеството ти - като гледам колко много хора те четат... Колко, петнайсет..., двайсет човека?!
Нели се усмихна, противно на очакванията му.
- Ех, може и двама да го прочетат, но да им е от полза! - усмивката й сияеше, неразбираемо за него, но защо ли му трябваше да разбира някаква аматьорка...
Тони пристигна с ръкописите още по-сияеща и от Нели. Йонко дори не се и учуди на еуфорията на жена си. Беше убеден, че тя не разбира от литература, както не разбира и от мъже...
- Ще го публикуваш ли това в нета? - попита с нетърпение.
- Да, естествено...
- Желая ти този път поне тридесет читателя - продължи с иронията си Йонко, допивайки кафето...

На следващия ден Нели се прибираше както обикновено с колата и пак ,както обикновено, сергиите по терасите й се набиваха в очите като пирончета и деряха жадните й за красота очи... Само че, нещото, което видя на върлината на съседите й излекува всички ранички... - бикини, блуза, чорап...!
И нямало полза от необразовани писатели... или от шарения по терасите...