автор: yellow_crane

На c.

Краят е толкова прозаичен.
Тройка кебапчета с гарнитура
малко преди да си тръгна,
почти псувайки те.
И вместо шапката на закачалката
си забравих чадъра на стола.
Всичко е толкова грозно.
И толкова истинско.
Красивият край е изкуствен.
Щастливият край е измислен.
Да, това е любов.
Там, където тя е горяла,
накрая остават овъглени души.