автор: magiq02

Преобърна вятърът душата ми....
С надежда да те заличи,
и днес неистово лудува...
Огъват се под напора му...
кичести липи.
Брезите бели, станове превиват....
Флиртува той с немирни тежки къдри,
за миг замира в птичите гнезда
настойчив и тревожно търсещ,
се връща пак във моята душа...
Тършува из потайни тъмни ъгли...
Разхвърля спомени, надежди
и реликви....
Изсвирва тъжно,
после много нежно....
Очаква любовта да му отвърне.
Усмихва се, унсено притихнал...
До вчера тук, той беше господар...
Сега ревнува...
Да те намери иска...
Дори не се досеща, как те скрих
Ще полудува ден, два -
ще си отиде...
Но тебе ще те има ли, кажи...