автор: fustu4ko

Пак ги има- пак свирят по кръчмите
и тинейджърите все са си същите-
изживяват мига като за последно-
сигурно защото им е за първи път.

Пак усещам познатото парене
скача ми под лъжичката.
Все така ми сеиска да съм
на сцената.
Все така съжалявам-
не ми стигнаха силите
да си грабна китарата!
Някак си времето бързо отмина
между работата, детето и тенджерите.

Хайде върви- побеждавай!
Ще я срещнеш- ще те обикне.
Ще преживяваш всичко за първи път.
Ще споделяш през сълзи
колко си страдал по мене,
как ти е било жал да ме оставиш,
как не си могъл детето ми да приемеш.

Тя ще ти прости вместо мене
ще те прегърне и ще забравиш.
Някога и да ме срещнеш-
с други очи ще ме погледнеш!