Отново есен е, пустеят плажовете,
взрени в следващото лято,
притихнали, очакват пак
изпепеляващо начало.
Морето застрашително бучи,
разказва приказка за вятъра...
И времето е спряло.
Вихрушки пясък слънцето закриват,
разпръскват се, във облаци се впиват.
Дъждът ( проклятие и благост ) се излива,
земята, грешната пои
със струи хоризонтите закрива.
Мъгла притиска сънения град,
от светлините бяга, пак се връща
с човешки стъпки.
Улицата ги прегръща,
изгарянана от жаждата на любопитството,
да види туй, което е единствено.
Отново есен е, пустеят плажовете,
стенещи по миналото лято.