Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 861
ХуЛитери: 2
Всичко: 863

Онлайн сега:
:: Georgina
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДрога
раздел: Поезия
автор: kreis

Петна.Земята мокра е.
Сам себе си прострелях...
Лежа. Лежа във локвата.
Кръвта на облаци се стели.

Лекарство трябваше и взех,
а то - оръжие коварно.
Да беше страх, не беше страх,
но действа сигурно и вярно.
Лежа. Небето се обърна.
Червени капки. Локвата прелива.
Последен миг. Успях да зърна,
как някой си отива.
Защо си тръгвам? Мъртав съм.


Публикувано от mmm на 06.04.2006 @ 19:00:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   kreis

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 23:52:53 часа

добави твой текст
"Дрога" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дрога
от k2 на 06.04.2006 @ 19:19:01
(Профил | Изпрати бележка)
Петна. Земята - мокра.
Сам себе си прострелях...
Лежа. Лежа във локвата.
Кръвта на облаци се стели.
Лекарство трябваше и взех,
а то - оръжие коварно.
Да беше, а не беше страх,
но действа сигурно и вярно.
Лежа. Небето се обърна.
Червени капки. Локвата прелива.
Последен миг. Успях да зърна,
как някой Та та си отива.
Защо си тръгвам?
Мъртъв съм.

:)))


Re: Дрога
от Angel_stz (vania_stz@mail.bg) на 06.04.2006 @ 23:38:24
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления! Потресаващо реалистично!
Радвам се, че си жив/а!Щом пишеш и четем, макар и потръпвайки пред хладния полъх, идващ от стиха ти!


Re: Дрога
от mariq-desislava на 08.10.2013 @ 18:50:49
(Профил | Изпрати бележка)
Това е то оголен реализъм.