автор: ANG

ВСЕЛЕНОТРЕСЕНИЕ. АЗ: Черна Точка, част от голямото Черно Нищо. Не искаща да остане неподвижна Черна, търсеща Път към Светлината през време-пространството. Себе Си?

ПЪТ. Осеян с препятствия и може би с кръв. Свети надпис в тъмнината на моето съзнание: "Радвай се, научи се да се радваш на препятствията!" Решавам: ДА - ще тръгна, тръгвам по Пътя на познанието!

ХРАМ. "Защо е този Път, ако не стига Храма?". С три стъпки подхожда АЗ-а, коленичейки към Меча. И с дясната ръка отпред опъната. Пронизват тялото ми мечове-очаквания. А душата ми… ДУШАТА?

ПОЗНАНИЕ. Храна нетленна за моята душа. Движение от мене към Създателя, сиреч - Архитекта/програмист. Превръща ме в част от МРЕЖАТА. И… обратно. (е ли това кръгово движение от Мен към Мен?).

МЕЧОВЕ. Освещени. И светещи. Мечове с инкрустирана енергия, душа и дух. Пазители на тайната на силата, защитници от негативни сили. Превъплощавам се в един от тях. И освещавам символ - отражение.

ОГЛЕДАЛО. И кой от двама ни е истинския? Ще има ли Той силата воала да прекрачи и да застъпи риска? Светлина - за другия - най-добрият ми приятел. И трансформация - за Любовта - в безусловна.

ЛЮБОВ. Блести. Полепва блясъкът по мен. Синергия. Приятели. Поглъщам топлината на Приятели. И претопявам се - Приятели. Сплав. Нови Приятели (богат съм, забогатявам)! И светя, светя!

СВЕТЛИНА. Душата ми копнее. За Светлина. Преведена през всички светове, видяла е Първичната Сребриста Светлина преди да дойде Тук. Сега копнежът е отново да я стигне. И я улавя. И я улавя. Улавя я!...

ТРАНСФОРМАЦИЯ. Рисувам СВЕТЛИНАТА с капчицата моя кръв - отплата за Познанието, в Храма с Мечовете и Огледалото, прегърнал Любовта, превърнат в СИМВОЛ, светещ като ЗНАК … на СВЕТЛИНАТА…

…на СВЕТЛИНАТА с формула

        АЗ@НИЕ