автор: lady_dreamer

Трябваше ми подслон, трябваше ми източник на доходи. Трудно, почти невъзможно е за външен човек да се устрои бързо в малко градче като това. Тук хората се познават и веднага откриват новодошлите, чуждите, различните. Трудност беше и
липсата на работа, и ниското заплащане при наличието на такава. Посетих бизнесцентъра, както и интернет клуба в града. В кметството не отидох, административната работа би ме направила твърде лесно откриваем. Кръстосвах по магазинчетата, ослушвах се дали някой не търси случайно работници. Имаше магазини, които очевидно бяха в ремонт и щяха тепърва да започват работа. Накрая намерих нещо. Продавач в магазин за строителни материали, ВиК части, железария и ел материали. Предлагаха доста широка гама от продукти. Магазинът беше разположен на голяма площ, луксозно построен. Всъщност сградата, в която се помещаваше, беше прекроена за целите на магазина. Функционирала в миналото като обща градска баня, тази солидна сграда със стърчащ огромен комин пустеела дълго време. По какво стечение на обстоятелствата настоящите й собственици се бяха сдобили с нея, не знам. Важното е, че те бяха съумели да оползотворят това място и да го превърнат в източник на много добре печеливш бизнес.
Тази работа ми осигуряваше някакъв минимален доход. Намерих си и евтина квартира, мизерна, но задоволителна, поне имах покрив над главата си. Имах нужда от по-солидни доходи, които да ми позволят лукса да напускам работата и града, в който съм се установил, внезапно и без предупреждение, когато нуждата го наложеше. Усещах тази нужда все по-осезателно. Не беше трудно да намеря изход. Знаех много добре, че лесно мога да намеря начин да приложа знанията си. Но не знаех каквото трябва.
Започнах да чета интензивно за икономиката, прочетох много за различните икономически теории, за видовете пазари, за икономическите закони и накрая се съсредоточих върху финансовите пазари. Изучих подробно системите на фондовите борси по света, логиката, правилата и начина им на работа. Около година следих борсовите индекси и цените на акциите на голями компании, като успоредно с това проучвах внимателно историческото им развитие. Не беше трудно, можех да ползвам интернет както в бизнесцентъра, така и в интернет клуба. Започнах да се упражнявам в прогнозирането на движението на курсовете на акциите. Не ми отне много време да се усъвършенствам, постигах добри резултати. Време беше те да станат реални.
Изтеглих банков заем, като гарантирах изплащането му с постоянния си договор в магазина. С този кредит закупих по интернет известно количество акции на големи и печеливши компании. Започнах да търгувам пряко по интернет на световните фондови борси. Не след дълго спечелих достатъчно, за да върна целия заем с лихвите, като ми оставаха достатъчно средства, за да продължа търговията. Закупих си лаптоп, прекарах си интернет и вече можех да търгувам от квртирата си. Имах достатъчно средства, можех по всяко време да взема лаптопа си и да изчезна. Задържаше ме само сигурността. Нямах намерение да бягам докато никой не ме гонеше. Държах в тайна търговията си, лаптопа не изнасях от квартирата. Разполагах със заплатата си от магазина и харчех само нея на ръка. Не исках да създавам подозрения или да подклаждам любопитството на хората с излишен лукс и по-добра квартира - нещо, което не би отговаряло на доходите, които бе известно, че получавам от работата си. Усещането, че съм свободен и че не се налага да бягам напълно ме задоволяваше.