автор: sincerityg

Почудих се с какво да сравня любовта. Любовта, която изпитах към Него. Може би с наркотик, във всякаквите му форми, дози, състояния...
Тя, Любовта ме сполетя изведнъж (но Тя нали винаги прави така). Сполетя Мен. Аз, която толкова дълго време лекувах наранената си душа, сглобявах парченцата от разкъсаното ми сърце, изграждах стена срещу мъжете, превръщах чувствата си в ледени блокове. Кой да предположи, че ще се намери човек, способен да пребори и разтопи тези препятствия, стигайки до онази позобравена част от мен. Влюбих се... и в миг всичко, което бях изградила - изчезна. Пренебрегнах хора, събития, пренебрегнах себе си. Съществуваше само Той. Забравих коя съм, за какво мечтаех. Позволих си да се променя. На моменти дори се унижавах... само, за да получа малко внимание от негова страна. Но нещата, които ми даваше (като емоции), не ми стигаха. През цялото това време се опитвах да не го слагам под общ знаменател с другите мъже (нито съм феминистка, нито искам да бъда такава). Но се оказа, че любовта на мъжа минава и през стомаха, и няколко сантиметра по-надолу. Ако се породят някакви чувства у него, те ще са за кратко. Докато не се появи по-красива, по-млада, по-интересна, а Ти се превърнеш в сигурността, чакаща го да се прибере вкъщи... Сълзи не ми останаха. Планове за самоубийство, безброй писания, често преминаване от едно психично състояние в друго... Въобразявам си, че полудявам. И Той без съмнение вече е на същото мнение... Реших, че трябва да променя коренно живота си, но сяхаш все нещо ме дърпа надолу. Чашата с алкохол е най-добрата ми приятелка в момента. Отдръпнах се от останалия свят. Хората или ме съжаляват, или обсъждат и разсъждават върху Неговата личност. Нямам сили да слушам чужди мнения, затова ги избягвам. Работата ми не спори. Амбицията от преди се изпари. Като тегля чертата, май след около година или ще лежа на дъното на евтин ковчег, или ще съм напълно алкохолизирана, без работа, приятели... без живот. Трудно е, когато няма кой да ти подаде ръка, да те прегърне, да те окуражи с думи. За кратко се заблудих, че съм Го намерила. Поредната лъжа, поднесена от съдбата. Изчерпах възможностите си за спасение. Не мога и да продължавам да лицемернича пред себе си и пред останалите, че се чувствам добре. Откъде да намеря сили да продължа?... Времето минава. Аз съм на поредната чаша, а Той току-що ми каза, че е щастлив с другата.