автор: masha

тежи когато те излъжат, тежи, душата ти мълчи
а тежката лъжа те наранява като арбалет със хиляди стрели.
И тази болка не е чужда скърби душата ти, а раната кърви
кърви, а тези тежки сълзи не разрешават тялото ми да заспи.
ооооо, тази болка непосилна как мъчи моето сърце
нека се превърне в сянка на всички не живяни грехове.
Лъжа, лъжа и пак лъжа о, Господи не мога вече
смили се ти над моята душа и нека моят сън не е обречен.
А вярвах, ах каква глупачка бях нима видях красивата лъжа,
нима така безкористно желах да имам чиста синева.
Коря сърцето си наивно, как само то се покори,
защо по рано не намери, онези робски дълбини.
Нима наистина съм толкова различна, нима желаех аз в сън
защо е толкова безлично това лице от моя ден.