автор: luni4ka

-Не, не.
Не ми поднасяй букет от глухарчета-
....призори ни, щом и зазори, и зората....
Направи ми- салатата от листите им -
горчива кат' животът земен и кратък!

...Как ли да я направиш?- Без глас питаш
Казвам ти само веднъж- измий им листaта...
Нарежи ги със Любов или пък ги- накъсай-
На ситно! Добре я запомни.Рецепта е стара...

Докато в тенджерата от алпака картофите -
вариш. Необелени и с кората им - изцяло.
После с мерак от кожицата им, набръчкана
свалиш и последната от голото им, тяло.

В салтиерата с скилидка чесън - намазана
и в уханието на лъжицата винен оцет...
В едно с зрънцата от чер пипер смляни
в прегръдката на солта. В шепата й прашец...

Налей ми ракията- в сто грамовите шишета
И запържи сланината от лашните ни, прасета.
В тефлоновият ни, тиган. Големият и стар-
под Петровката на двора ни.Ей там- Опустял...

Преди да разбъркаш и салатата ни -
от глухарчета набрал в ранната утрин.
До чешмата недалеч от вилата - бялата
с водата студена от Балкана - извираща

и течаща по поляната ни, позната-
чуй и песента на гората - зелена...

На врата й с герданче от сълзите мои-
в нова зелена премяна - натъкмена...

Налей и ракията в сто грамовите шишета
от полицата долу- на избата стара...
И не ме питай за нищо! Не питай...
Остави ме само- да си -поплачем...

А после Я ше ти направим от черемуш-
салата - набран по Петроханският път - стари...


--------------------