автор: nadq_666

Притискам ръката си малка
в твоите силни ръце
и пак сам слаба и жалка
като мъничко плахо дете.

Как искам да няма раздяла,
в обич да живеем,насън,
но усещам студенината бяла
и белите преспи навън.

Съмнения плахи връхлитат душите,
съсипват крехкия звън
и сърцата се лутат в тъмите,
забравили сладкия сън.