Не можах от грях да се опазя -
вечност бяха тези сто години.
Но мъжът на вещицата казва,
че тя била спящата царкиня.
А жена ми - вещица.О, боже -
значи той жена ми е прегръщал.
Значи е докосвал мойта кожа,
може да е било в мойта къща...
А пък аз - с жена му. И умирах
под дъха на хала ожадняла.
Беше страшна, огнено красива,
всичко друго,ала не заспала...
Двамата измамени по мъжки
май ще трябва честно да си кажем:
Двете са били едно и също.
А пък ние - клонче от пейзажа.