автор: vesi_lina

Боли ме, самота,
твоето вечно
присъствие в дните ми.
Закотвила си се здраво
в сърцето ми и не виждаш
отвън светлина.
Как си ме хванала здраво
за гърлото,
а аз искам свобода
да летя.
Скучно ми е вече с тебе
безучастни са дните ми,
търся сили да отхвърля
оковите,
за да дишат очите ми.
Напук на тебе,жива съм
Още съм жива.Жива.
С бяла шамия,с белег
на шия.Птица бяла съм.
С бели сънища в очите
с бели кокичета.
Желае ме слънцето,
зоват ме птиците-
стари приятели и пътя
ме вика, по него без
теб да летя.