Безмълвно скита се сред мрака,
Прорязван нежно с сърп от лунна светлина,
А сякаш не усеща, че в тъмата
Едно сърце без думи търси любовта...
След вечност цяла осъзнава,
Че две очи дълбоки там се взират
И търсят истината сред мъглата
За онзи който може да обича...
И праща нежност с чувства тихи
На тази влюбена девойка непозната,
А после сеща се със болка дива
Че мъртъв е, а тя е самотата...